Сегрега?ция (на латински : segregatio ? отделяне ) ? политика на принудително отделяне на определена група от населението. Обикновено се споменава като една от формите на Религиозна дискриминация и Расова дискриминация (отделяне на групи по расов или етнически признак). Различава се сегрегация де юре и де факто . Сегрегация де-юре, или административна сегрегация е била много разпространена в средните векове и през новото време в германските и англосаксонските страни, а също и в колониите им ( Германия , САЩ , Британска империя , ЮАР , Австралия , Ирландия , Прибалтика и други), но практически изчезва след успехите достигнати от движението за правата на човека във втората половина на XX век и в наши дни се среща крайно рядко. В повечето страни, където някога е съществувала административна сегрегация, тя се поддържа де факто по расови, езикови, национални, религиозни признаци и не само на битово равнище, придобивайки нови, по-изтънчени форми ( практика на червената черта ). Така в САЩ успешно се поддържа системата на образователна сегрегация (вж. Исторически черни висши учебни заведения ), районите за отдих, в търговския център, в различните учреждения и други. Възникват нови феномени: хиперсегрегация , ресегрегация и др. В различни варианти сегрегацията е била и е характерна и за източните страни и Северна Африка.
На Балканския полуостров политиката на национална и религиозна сегрегация има своите исторически корени далеч назад в историята на Османската империя . И в днешно време се наблюдава социален и икономически натиск за асимилиране на малцинствените народностни групи в националните държави, обособили се след разпадане й.