от Уикипедия, свободната енциклопедия
Credit:
Пьо?тър Ил?ч Чайко?вски
(7 май 1840 ? 6 ноември 1893) е
руски
композитор
от епохата на
романтизма
. Разнообразното му творчество включва симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите ?
Лебедово езеро
“, ?
Спящата красавица
“ и ?
Лешникотрошачката
“, ?
Тържествена увертюра 1812 година
“, ?
Концерт за фортепиано и оркестър № 1
“, последните му три номерирани симфонии и операта ?
Евгений Онегин
“.
Роден в семейство от средната класа, Чайковски се подготвя за чиновническа кариера, въпреки очевидните му музикални заложби. Той се посвещава на музиката, въпреки желанието на своето семейство, и през 1865 година завършва
Санктпетербургската консерватория
. Това формално образование, ориентирано към западноевропейската музика, го отделя от съвременното му националистично течение в музиката, най-видни представители на което са групата млади композитори, известна като
Могъщата петорка
. Професионалните отношения на Чайковски с тях са противоречиви.
Въпреки широката си популярност, Чайковски остава емоционално несигурен през целия си живот, който е белязан от поредица личностни кризи и периоди на депресия. За това допринасят и потиснатата му
хомосексуалност
, катастрофалният му брак и внезапният срив на единствената продължителна връзка в живота му, 13-годишните отношения с богатата вдовица
Надежда фон Мек
. Успоредно с неуредиците в личния му живот, известността на Чайковски нараства, той получава почетни отличия от императора, отпусната му е пожизнена пенсия и е аплодиран в концертните зали по целия свят. Внезапната му смърт на 53-годишна възраст обикновено се отдава на заболяване от
холера
, макар че някои автори смятат, че става дума за
самоубийство
.