от Уикипедия, свободната енциклопедия
Монтаня?рите
(на
френски
:
Montagnards
) са политическа групировка, сформирана по време на
Френската революция
от
1789
г. Прозвището им монтаняри ? в превод ?планинци“ ? идва от мястото им в
Конвента
, в който те заемат горните редове в лявата половина
[1]
. В действителност, групировката се състояла от парижки депутати, а неин лидер бил
Жорж Дантон
. Към нея се присъединили
Жан-Пол Марат
, Коло д'Ербоа, Бийо?Верен, Мерлен дьо Дуе, Базир, Шабо и др. Монтанярите представляват дясното крило в
якобинската партия
. В Конвента те са доста влиятелни, въпреки своята малочисленост. Доста по-слабо образовани са от
жирондистите
, но за сметка на това са по-дръзки и напористи. Намират поддръжка основно в народната тълпа, вземат надмощие в
Якобинския клуб
и изгонват от него жирондистите. Те представят пред народните маси жирондистите като федералисти, радетели за федерално разделение на
Франция
, докато самите монтаняри предлагат декрет за единството и неделимостта на
републиката
.
След разгрома на жирондистите на
2 юни
1793
г., монтанярите обнародват конституция, която обаче така и не бива приведена в изпълнение. Монтанярите, оцелели след екзекуцията на Дантон и неговите най-верни сподвижници през април
1794
г., активно съдействат за контрареволюционния
Термидориански преврат
от 9 термидор (27 ? 28 юли 1794), след който водачът на
якобинците
Максимилиан Робеспиер
е екзекутиран, но самият преврат в крайна сметка се обръща срещу тях.
- ↑
Глушков, Христо. Френската революция 1789 ? 1799. Народна просвета, 1989. с. 127.