Михаил VII Дука
(на
гръцки
:
Μιχα?λ Ζ? Δο?κα?
; * 1050; † ок. 1090), наричан
Парапинак
, е
византийски император
от 1071 до 1078 година. По време на управлението му империята потъва в криза, а по-голямата част от
Анатолия
е завладяна от
селджукските турци
.
Михаил VII е роден през 1050 г. в
Константинопол
. Той е най-големият син на император
Константин X Дука
и съпругата му
Евдокия Макремволитиса
. През 1059 г. малолетният Михаил е обявен за съимператор на баща си. Когато Константин X умира през 1067 г., 17-годишният Миахил VII е на възраст, която позволявала да поеме самостоятелно управлението на империята. Незаинтересоваността му от политиката обаче позволява на майка му Евдокия и чичо му
Йоан Дука
да управляват вместо него.
Младият
василевс
е възпитаник на именития интелектуалец
Михаил Псел
, който оказва значително влияние върху него и ласкае неговите способности в съчиненията си. Михаил VII се занимавал предимно с
реторика
и
литература
и не обръщал сериозно внимание на управлението.
През 1068 г. императрицата-майка се омъжва за способния генерал
Роман IV Диоген
, който е обявен за старши съимператор наред с Михаил VII и братята му
Константин
и
Андроник
. Роман IV съсредоточава цялата власт в ръцете си, игнорирайки доведените си синове, след което се отправя на военен поход срещу селджукските турци, нахлули в
Мала Азия
.
След като през август 1071 г. Роман IV Диоген търпи поражение в
битката при Манцикерт
и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремволитиса и Михаил VII отново застават начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII ?
Михаил Псел
, с помощта на варяжката гвардия, принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на
21 октомври
1071
г. Михаил VII е коронясан като самостоятелен владетел на империята.
Междувременно усилията на кесаря Йоан Дука и Михаил Псел да предотвратят връщането на власт на Роман Диоген се увенчават с успех. Роман обещава да се отрече от престола и да се замонаши, срещу което му обещават безопасност. Малко по-късно обаче Роман е ослепен и умира в тъмница.
През самостоятелното управление на Михаил VII кризата във
Византийската империя
бързо се задълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и последната си крепост в
Южна Италия
?
Бари
, която е превзета от норманите на
Робер Гискар
. Едновременно с това започват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с
Георги Войтех
правят опит да отхвърлят византийската власт.
В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след
битката при Манцикерт
. Михаил VII се опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от
Исак Комнин
? брат на бъдещия император
Алексий I Комнин
, но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.
Положението се влошава още повече, след като западните
нормански
наемници във войската се разбунтуват в Анатолия. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с
кесаря
Йоан Дука. И този път операцията се проваля ? войските на Йоан Дука са разбити, а той самият е пленен от западните наемници, които го заставят да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси военна подкрепа от селджукските турци, в замяна на което признава териториалните им придобивки в Мала Азия. Византийската армия начело със стратега
Алексий Комнин
(бъдещият император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан
Малик Шах I
, разбиват разбунтувалите се наемници и пленяват Йоан Дука, който след това е замонашен, въпреки че запазва поста си на кесар.
Въпреки че император Михаил VII продължава да се ползва от съветите на чичо си Йоан Дука и на Михаил Псел, той все повече фаворизира финансовия си министър
Никифорица
. Предпочитайки да се занимава предимно с наука и риторика, Михаил VII позволява на Никифорица да се разпорежда самостоятелно с финансовите въпроси на империята. С развързани ръце той увеличава данъците и разходите на хазната, без обаче да финансира достатъчно армията. Никифорица дори прибягва до конфискация на частна собственост и експропиира църковно имущество. Поради настъпилото разорение по време на управлението на Михаил VII, ромеите му измислят прозвището
Парапинак
(
четвърт паница
), тъй като ако по-рано с една монета можело да се купи един
пинак
(виз. мерна единица, ?паница“) жито, то при неговото царуване същата цена стига само за
една четвърт
[1]
.
Като резултат от данъчната политика на Никифорица, през 1074 ? 1076 г. започва
Бунт на Нестор
в дунавската погранична област тема
Паристрион
. През 1077 г. в
Тракия (тема)
избухва нов военен метеж, този път начело с генерал
Никифор Вриений
, който се провъзгласил за император в
Адрианопол
, а негови войски начело с брат му Йоан достигат до
стените на Константинопол
. Едновременно с това в източните владения на империята също избухва бунт, предвождан от друг византийски военачалник ?
Никифор Вотаниат
, който се ползва с подкрепата на селджукския султан. На Вотаниат симпатизира значителна част населението в столицата, духовенството и светските лица, засегнати еднакво от конфискациите на имущество и големите данъци.
През март 1078 г. Вотаниат се насочва към
Никея
, а на 25 март в Константинопол поддръжниците му правят метеж. На 31 март 1078 г. метежниците завземат императорския дворец и пленяват Михаил VII. Той е принуден да се отрече от престола и да се подстриже за
монах
, след което е изпратен в Студитския манастир. На престола застава Никифор Вотаниат, който се жени за съпругата на Михаил VII,
Мария Аланска
, и провъзгласява сина му
Константин Дука Багренородни
за свой съимператор. Малко по-късно Михаил Дука е ръкоположен за
Ефески
митрополит
, на който пост остава до края на живота си (ок. 1090 г.).
Михаил VII Дука е женен за грузинската принцеса
Мария Аланска
? дъщеря на грузинския цар
Баграт IV
. От нея Михаил VII има един син ?
Константин Дука Багренородни
съимператор от ок.
1074
до
1078
и от
1081
до
1087
/
1088
г.
Константий Дука
, брат на Михаил VII Дука, е негов съимператор от 1060 до 1078 г. и претендент за трона през 1078/1079 г., а след абдикацията на Михаил VII командва войските при
Никифор III Вотаниат
до 1081 г.
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за