| Тази статия
не е завършена и не представлява пълната информация по темата.
Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания.
Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля,
допишете
тази страница.
|
Войната на първата антифренска коалиция
(
1792
?
1797
) е част от
Революционните войни
, първият опит на европейските
монархии
заедно да победят
Първата френска република
.
На 20 април 1792 г.
Законодателното събрание
на Франция обявява война на
Австрия
(тогава
Свещената Римска империя
), управлявана от
Хабсбургската монархия
, а след няколко седмици
Кралство Прусия
се присъединява на страната на Австрия.
По земя и море са атакувани границите на Франция, като Австрия и Прусия нахлуват от
Австрийска Нидерландия
и
Рейн
, а
Великобритания
оказва подкрепа на бунтовете във френската провинция и започва морска
обсада на Тулон
, където е френският
флот
.
Първото голямо сражение е при
Валми
(20 септември 1792), където младите ентусиазирани войски на революцията спират пруското нашествие. Два месеца по-късно е спечелена нова победа ? при
Жемап
срещу австрийците. Франция търпи обрати (
битката при Неервинден
, 18 март 1793) и вътрешни премеждия (
Вандейско въстание
) и отговаря с
драконови
мерки.
Комитетът за обществено спасение
, създаден през април 1793 г., призовава масов набор (
levee en masse
) в армията за всички мъже между 18 и 25-годишна възраст (август 1793). Новата
Френска революционна армия
контраатакува
, отблъсква нашествениците и напредва извън границите на Франция.
Установена е
Батавската република
като
дъщерна република
(май 1795) и със сключването на
Базелския мир
е спечелена пруската
Рейнланд
. С
договора от Кампо Формио
Свещената римска империя отстъпва Австрийска Нидерландия на Франция, а в
Северна Италия
са провъзгласени още няколко френски дъщерни републики.
Испания
сключва отделен мирен договор с Франция (Втори базелски договор), а
Директорията
започва да крои планове за още придобивки от
Германия
и Австрия.
На север от
Алпите
Карл Австрийски
постига обрат през 1796 г., но в Северна Италия генерал
Бонапарт
помита всичко по пътя си срещу
Кралство Сардиния
и Австрия (1796 ? 1797) в долината на
По
, като
италианската кампания
приключва с Льобенски мир и
договора от Кампо Формио
(октомври 1797). Първата коалиция се разпада, като срещу Франция остава да се бие само Великобритания.
Привържениците на войната ?
брисотинците
и кралският двор ? разчитат на бърза и решителна война, но недостатъчната численост на армията и разложението в командния състав водят до поражения за французите още в самото начало, пролетта на 1792 г.
[1]
:с. 174
. Първите военни действия се развиват по
Рейн
и са изцяло в ущърб на френската армия. Най-важното е, че тя е неподготвена (за нея не са полагани грижи вече три години), зле снабдена с провизии и боеприпаси, командвана от офицери ? роялисти, които симпатизират на враговете на страната.
[2]
Ето защо много скоро пруският главнокомандващ
херцог фон Брауншвайг
навлиза на френска територия по посока на
Париж
.