Роден е на 25 февруари 1870 в Истанбул . През 1885 г. завършва прогимназия в Калофер . След завършване на висше образование работи като стенограф. От 1899 до 1924 г. е началник на стенографското бюро и стенографското отделение при Народното събрание . ^[5] Лектор е по стенография в Свободния университет. Председател е на изпитната комисия към Министерството на народното просвещение за учители по стенография. По негова идея се основава Българският стенографски институт , на който е директор. Председател е на Българско стенографско дружество ?Габелсбергер“ и на Българско стенографско дружество ?Бързопис“. От 1907 г. е почетен член на Испанската стенографска федерация, почетен член е и на Internacionaler Stenographenverband Gabelsberger. В периода от 13 март 1923 г. до 1927 г. е частен хоноруван доцент по стенография (словопис, речопис, история на стенографията и методика на стенографията) в историко-филологическия факултет на Софийския университет . Почива на 4 март 1935 г. в София . ^[1]

През 1893 и 1906?? 1907 г. е редактор и сътрудник на списание ? Бързопис “. През 1903 г. е сред създателите на ?Упътване за общ български стенографски правопис“, издаден от Министерство на народното просвещение . От 1924 до 1926 г. е сътрудник на ? Стенографско списание “. През 1933 г. сътрудничи на ? Бюлетин на Българския стенографски институт “. ^[1] Автор е на книгата ?Първа стенографна читанка“. ^[6]