Палестинската автономия
е
автономно
държавно образувание (признато от Република България за Република Палестина) в рамките на
Израел
, което обхваща част от
Западния бряг
и
Ивицата Газа
. Временна столица е град
Рамала
.
Палестинската автономия се администрира от правителството на частично признатата
Държава Палестина
, но има само ограничени правомощия върху част от територията, за която претендира тя.
На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинската организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация. Тогава и
България
признава държавата Палестина.
Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Създадена е като част от
договорите от Осло
между
Организацията за освобождение на Палестина
и
Израел
. Палестинската автономия има контрол върху гражданските проблеми и проблемите със сигурността в палестинските градски райони (наричани в Договорите от Осло ?зона A“). Тя упражнява контрол и върху палестинските селски райони (?зона B“).
Политическият статут на Палестинската автономия е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът ?Палестина“ се тълкува по различен начин.
През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на
САЩ
и Израел, Палестинското правителство подава в
Съвета за сигурност
на
ООН
молба за членство в организацията.
В края на октомври 2011 г. Палестина става член на
ЮНЕСКО
след гласуване в което 107 страни-членки гласуват ?за“, 14 гласуват ?против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франция, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.
[1]
Закон на
САЩ
, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН, която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.
[2]
Отговорът на
Израел
е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата, които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.
[3]
Първият председател на палестинската автономия е
Ясер Арафат
. След смъртта му през 2004 г. го заменя
Махмуд Абас
. От 19 февруари 2006 г. министър-председател на автономията е 46-годишният
Исмаил Хания
, който е смятан за прагматичен политик.
На 17 юни 2007 полага клетва временно палестинско правителство начело с независимия политик
Салям Фаяд
, досегашен министър на финансите, като не включва представители на радикалното ислямистко движение ?
Хамас
“.
Тази мярка е следствие от кръвопролитните сблъсъци през последните месеци между членовете на ?Хамас“ и групировката ?
Фатах
“, оглавявана от президента Абас, поради което той разпуска правителството на Хания 2 дена по-рано. САЩ приветстват неучастието на ?Хамас“ в правителство на Фаяд и обявяват, че ще прекратят продължаващото 15 месеца ембарго. Другите участници в ?близкоизточната четворка" (Европейският съюз, Русия, ООН) също изказват подкрепа за новото правителство.
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|