Роден е на 31 май 1866 г. в град Пирот в семейството на търговеца Кота Кръстев. Брат е на художника Михаил Кръстев . Завършва българска прогимназия в родния си град. През 1878 г., когато Пирот е присъединен към Сърбия , семейството му е част от вълната от бежанци, преселили се в България. През същата година се записва в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия в София. Гимназията е тип класическа, там получава солидни знания по старогръцки , френски , немски , руски език, стенография и други. През 1885 г. се записва за студент по философия в Лайпцигския университет . Доброволец е в Сръбско-българската война . ^[1]

През 1888 г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен ?доктор по философия“.

През 1888?? 1890 г. е директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък , а от есента на 1890 г. до октомври 1891 г. е учител по логика , психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия. Междувременно сътрудничи активно на периодичния печат с критика и рецензии. През 1890 година е редактор на ?Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“, а от следващата година започва да издава списание ?Критика“. През 1892 г. започва издаването на най-авторитетното българско литературно списание на границата на XIX и ХХ век?? ? Мисъл “ (1892?? 1907). ^[2] Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов , Пенчо Славейков и Петко Тодоров , за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля. Д-р Кръстев има заслуги и за творческото израстване на Кирил Христов , който за известно време също е приближен на кръга ?Мисъл“.

През 1894 ?? 1896 г. и 1899 ?? 1907 г. е професор във Висшето училище (днес Софийски университет ?Св. Климент Охридски“ ). През 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките ). През 1907 г. след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд е уволнен от университета и до февруари 1908 г. е директор на Педагогическото училище в Скопие . От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си. През 1910 година като продължение на спрялото списание ?Мисъл“ издава сборник ?Мисъл“, последван от още един.

Д-р Кръстев е сред онези интелектуалци, които решително се обявяват срещу включването на България в Първата световна война (заради което дори е арестуван), но след като през октомври 1915 г. това е факт, развива активна културно-просветна дейност в родния си град и в Поморавието с цел противопоставянето на напредналите процеси на асимилация на местните българи. Член на Поморавския народо-просветен комитет . През 1918 г. участва в университетските четения в Скопие , Охрид и Крушево , организирани от Културното отделение към Щаба на Действащата армия. ^[3] През 1918 ?? 1919 година д-р Кръстев се противопоставя на повторното включване на Пирот в Сърбия и подписва Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци до президента на САЩ Уилсън и правителствата на държавите от Антантата . ^[4]

Умира в София на 15 април 1919 г.

Оценките на съвременниците за човека и литературния критик д-р Кръстев са противоречиви ? от славословия до пълно отричане и обвинения в догматизъм и формализъм, в литературно диктаторство. ^[5] Д-р Кръстьо Кръстев придобива известност и като критик, проблематизиращ част от чисто литературните достойнства на творчеството на утвърдени писатели като Иван Вазов и Любен Каравелов , както и като автор, прокарващ естетиката на индивидуализма от края на XIX век.

Сред главните грижи на редактора на списание ?Мисъл“ е тази за развитието на естетическия вкус у българския читател.

На доктор Кръстьо Кръстев е наречена улица в квартал ? Надежда III “ в София ( Карта ).

Издания на съчиненията

• Курс по философия . Т. 1. Психология. София, 1891
• Етюди и критики . София, 1894
• Към историята на Висшето училище . София, 1897 (Второ допълнено издание ? Нашият университет. Статии . София, 1907)
• Литературни и философски студии . Пловдив, 1898
• Певец на воля и младост . София, 1906
• Алеко Константинов. Литературен силует . Тутракан, 1907
• Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература . Тутракан, 1907 (преиздадена 2004: ISBN 954-739-446-0 )
• Петко Тодоров (П. Ю. Тодоров: Идилии) . София, 1908
• Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петко до Пенчо Славейков . София, 1910
• Христо Ботйов ? П. П. Славейков ? П. Тодоров ? П. К. Яворов . София, 1917
• Алеко Константинов. Шест статии . София, 1917
• Етюди, критики, рецензии . София, 1978
• Съчинения . Том 1. София, 1996.
• Съчинения . Том 2. София, 2001 ( ISBN 954-430-800-8 )
• Злочестините на България. Публицистика . Увод, съставителство и подготовка за печат Петър Трендафилов. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-150-3

Преводи

• Линиченко. История на поезията . София, 1891
• Лесинг Г.Е. Емилия Галоти . Пловдив, 1891

Съставителство и редакция

• Ибсен, Хенрих . Избрани драми , София, 1911
• Ботев, Христо . Стихотворения. Автентично издание с критически бележки от д-р Кръстьо Кръстев , София, 1919

• Д-р Кръстьо Кръстев в Литернет
• Д-р Кръстьо Кръстев на сайта Българският литературен модернизъм
• Критика за д-р Кръстьо Кръстев в Литернет
• Биографични бележки за д-р Кръстев в Словото
• Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература ?? в Словото

•   Портал ?Психология“