Александър Людсканов е роден на 15 март (3 март стар стил) 1854 в Търново . Завършва Робърт колеж в Цариград (1870?? 1875), а година по-късно постъпва в Новорусийския университет в Одеса . Прекъсва следването си след началото на Руско-турската война , по време на която сътрудничи на руските войски като преводач в щаба на генерал Скобелев ^[1] . През 1879?? 1880 работи в дипломатическото представителство в Цариград и в Министерството на външните работи и изповеданията . След въвеждането на Режима на пълномощията , на който се противопоставя, заминава за Париж , където през 1884 завършва право. След завръщането си в България работи като адвокат и журналист . ^[2] След преврата от 1886 като краен русофил е арестуван за кратко, след което живее в Цариград, Виена и Санкт Петербург . ^[3]

Людсканов се връща в България през 1894, след падането на правителството на Стефан Стамболов , и се включва в работата на Прогресивнолибералната партия, като дълги години е неин подпредседател. През декември 1895 година е делегат от Търновското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация , а в 1898 година е делегат от пещерското дружество на Петия конгрес . ^[4] . През 1901 става министър на търговията и земеделието в коалиционното правителство на Петко Каравелов , след това е министър на търговията и земеделието , изпълняващ длъжността министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията ^[5] и министър на вътрешните работи в трите кабинета на Стоян Данев през 1902?? 1903. Отново е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Евстратиев Гешов по време на Балканската война . В самостоятелното прогресистко правителство през лятото на 1913 е министър на земеделието и държавните имоти . ^[3]

През 1911 Александър Людсканов основава организацията Английска лига. През 1921 става член на английско-българския арбитражен съд в Лондон , където умира на 4 март 1922 . ^[3]

Жени се за дъщерята на Драган Цанков , Недялка Цанкова, която е получила високо образование в Австро-Унгария и Англия . Синът им Константин Людсканов се сражава в Първата световна война като ротмистър от руската армия . ^[6] След войната Константин Людсканов става дипломат .

Част от архивите му се съхраняват във фонд №12 на Българския исторически архив в Националната библиотека ?Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека ?Св. св. Кирил и Методий“ . ^[7]