Роден е на
16 юли
1900
г., в семейството на селяните Иван Николаевич и Вася Василиевна Голикови.
През 1918 г. постъпва в редовете на
РКП(б)
и
Червената армия
. Участва в
Гражданската война в Русия
, в съставите на доброволческия 1-ви селски комунистически стрелкови полк ?Червени орли“ (
Красные орлы
) и на 10-и Московски стрелкови полк от Специалната бригада от 3-та армия на Източния фронт. Завършва военно-агитаторски курсове в
Петроград
през 1919 г.
От август същата година е инструктор-организатор на политическия отдел на 51-ва стрелкова дивизия. След Гражданската война е на партийно-политическа работа до
1931
г., а после е на командни длъжности?? командир на 95-и стрелкови полк от 32-ра стрелкова дивизия (1931?? 1933), командир на 61-ва стрелкова дивизия от
Приволжкия военен окръг
(1933?? 1936), командир на 8-а отделна механизирана бригада (1936?? 1937) и командир на 45-и механизиран корпус от
Киевския военен окръг
(1937?? 1938).
Голиков задочно завършва
Военната академия
на
РККА
през 1933 г.
От 1938 г. е член на Военния съвет на
Беларуския военен окръг
. От ноември същата година е главнокомандващ на Виницката армейска група войски на Киевския специален военен окръг. През 1939 г., като командир на 6-а армия, участва в навлизането на съветски войски в Западна
Украйна
.
От юли 1940 г. Голиков е заместник-началник на Генералния щаб и началник на Главното разузнавателно управление. Във връзка с нападението на
Нацистка Германия
над СССР и загубата на предавателния център в
Минск
Голиков е изпратен в
Лондон
с основна задача да възстанови връзката с европейските
резиденти
.
От октомври 1941 г. командва 10-а, а от февруари 1942 г.?? 4-та ударна армия. От април е командващ войските на
Брянския
, а през юли 1942 и от октомври 1942 до март 1943 г.?? на
Воронежкия фронт
. В периода август-октомври 1942 г. командва 1-ва гвардейска армия и е заместник-командир на
Югозападния (Сталинградски) фронт
.
От април 1943 г. Голиков е заместник-министър на отбраната на СССР, отговарящ за кадрите, а от май същата година е началник на Главното кадрово управление към Министерството на отбраната. Едновременно с това от октомври 1944 г. е пълномощник на Съвета на народните комисари (правителството) на СССР по делата за репатриране на съветски граждани.
В периода 1950?? 1956 г. Голиков командва отделна механизирана армия. От 1956 до 1958 г. е началник на
Военната академия за бронетанкови и механизирани войски
. През 1958?? 1962 г. е началник на Главното политическо управление на Съветската армия и Военноморския флот на СССР. На 6 май 1961 г. Филип Голиков е произведен в звание маршал на Съветския съюз. Член е на
ЦК на КПСС
от 1961 до 1966 г.
Умира в Москва на
29 юли
1980
г.