Стефан I Български

Стефан I Български
	Стефан I Български
български православен духовник
Роден	7 септември 1878 г. ( стар стил ) Широка лъка , Източна Румелия
Починал	14 май 1957 г. (78 г.) Баня , Народна република България
Погребан	Бачковски манастир , Република България
Религия	православие
Учил в	Киевска духовна академия
Награди	Праведници на света (11 ноември 2001)
	Стефан I Български в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан I .

Стефан I е висш български православен духовник, софийски митрополит от 1922 до 1948 година и екзарх на Българската православна църква от 1945 до 1948 година. Автор е на множество статии, поучения, слова, речи, книги и други.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Ранни години [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 7 (нов стил 19) септември 1878 година със светското име Стоян Попгеоргиев Шоков в село Широка лъка , кааза Ахъ Челеби . Получава начално и основно образование в родното си място (1886 ? 1892), а III клас продължава в село Орехово (1892 ? 1893). Завършва Школата за запасни офицери в село Княжево , след това ? духовната семинария (1893 ? 1896) в Самоков като отличник и първенец на випуска. В периода 1896 ? 1900 година работи като учител в близкото до Широка Лъка село Солища . Член е на организирания от Вълчо Сарафов революционен комитет в Широка лъка. ^[1]

Учи в Киевската духовна академия (1900 ? 1904), която завършва със степен ?кандидат на богословието“. ^[2] От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия , а от 1907 до 1910 г. преподава в Цариградската духовна семинария . На 16 (нов стил 29) октомври 1910 г. е подстриган в монашески чин с името Стефан, а три дни по-късно, на 19 (нов стил 22) октомври 1910 г. става протосингел на Българската Екзархия в Цариград . На 8 (нов стил 21) септември 1911 г. йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание. Подпомага Покръстването на помаците в новоприсъединените към България земи след Балканските войни.

Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с екзарх Йосиф I се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията.

От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибурския университет , Швейцария . По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на ? Българския съюз “, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика.

Митрополит Софийски [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ , а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит . В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата Света Неделя на 16 април 1925 г., когато там е извършен атентат .

На този пост служи 26 години. Между двете световни войни участва активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. Работи за снемане на схизмата , наложена през 1872 г. на Българската екзархия . Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие . Става кръстник на широколъшкото читалище ?Просвета“, открито през 1934 г., което днес отново носи неговото име.

В средата на 1930-те години митрополит Стефан е активен поддръжник на сближаването с Югославия и в писмо до наскоро отстранения министър-председател Кимон Георгиев от януари 1935 година пише, че тази позиция поставя в опасност живота му. ^[3]^[4] През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи . От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод .

Според политолога Антон Тодоров (позовавайки се на четвърти том (стр. 507 ? 509) от книгата ?История российской внешней разведки“, с редактор съветския и руски учен, дипломат и политик Евгений Примаков ) митрополит Стефан е вербуван през 1942 ? 43 година от резидента на НКВД и съветник в посолството на СССР в България ? Дмитрий Федичкин (агент Яковлев), и започва да предава ценна информация, която има като приближен на царския двор. ^[5] Това твърдение обаче не се приема еднозначно. ^[6]

Екзарх Български [ редактиране | редактиране на кода ]

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в Народна република България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.

На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня , Карловско . През следващите години той постоянно боледува. Светият синод му оказва известна помощ, но отказва да му разреши да се върне в София, заявявайки през юни 1952 година, че той ?продължава незаконно да се счита Софийски митрополит и екзарх Български“, с което би предизвикал в епархията ?редица смущения“. ^[7]

Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 г. Погребан е в главната църква ?Успение Богородично“ на Бачковския манастир .

Негови наследници са Любен Николаев (скулптор), синът му Волен Николаев (1954 ? 2011, поет и писател) и последен наследник Белла Волен (дъщерята на Волен Николаев) ? художничка, живееща във Виена, Австрия, родена през 1982 г.

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, между които ?На път за Дамаск“ ( 1932 ), ?Българската Църква“ (1932), ?Същината на пастирското служение“ ( 1935 ), ?Религия и наука“ ( 1937 ).

Интересът към живота и делото на екзарх Стефан I започва да се възражда през 1990-те години. Появяват се първите публикации за неговата личност в масовия печат, а по-късно и в сериозни научни изследвания. През 1998 г. е отбелязана 120-ата годишнина от рождението му. Името на екзарх Стефан I нашумява във връзка с честванията по повод спасяването на българските евреи по време на Втората световна война . На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г., израелският мемориален институт ? Яд Вашем “ го удостоява с почетна грамота, медал и званието ? Праведник на света “ за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. ?Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в Алеята на праведните “ в Йерусалим ? се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 г.

През 2003 г. в родното му място Широка лъка е открит негов бюст-паметник. На тържествата по този повод присъстват бившият израелски посланик в България Емануел Зисман , както и тогавашният посланик Аврам Шарон , заедно с 43-ма техни сънародници от Израел . Аврам Шарон оценява заслугите на екзарх Стефан с думите: ?За българските евреи и за народа на Израел екзарх Стефан е символ на спасението, еманация на българската толерантност. Народът на Израел и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители.“ Животът и заслугите на екзарх Стефан I дават повод на Емануел Зисман в прочувственото си слово да заяви: ?Ако хуманизмът беше критерий, България трябваше да приема Европа, а не обратното.“

На екзарх Стефан е наречена улица в в София ( Карта ).

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Raikin, Spas. The Communists and the Bulgarian Orthodox Church: The Rise and Fall of Exarch Stefan. ? In: Religion in Communist Lands, 1984, Winter, стр. 281 ? 291
Калканджиева, Д. Изборът на Софийския митрополит Стефан за екзарх. ? Минало, 1995, № 4, стр. 65 ? 71
Калканджиева, Д. Българската православна църква и държавата 1944 ? 1953. С., Албатрос, 1997, стр. 351
Български екзарх Стефан I. Сборник. Избрани речи, слова, поучения, статии и архипастирски напътствия. [2 доп. изд.]. С., Сиела, 1998, стр. 552
Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
Волокитина, Т. Съдбата на Екзарх Стефан в контекста на съветско-българските отношения (40-50-те години на ХХ век). ? Исторически преглед, 2003, № 5 ? 6, стр. 212 ? 231.
Екзарх Стефан I Български. Документален сборник. Съст. Л. Любенова, Л. Спасов, Р. Пенджекова, П. Карамфилова. С., 2003.
Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет. Смолян: Издателство ?Отзвук прес“. 2007. 352 с.
Пенджекова-Христева, Р. Един забравен ръкопис на екзарх Стефан I Български (?Богомилите и Презвитер Козма“ ? извороведски и археографски аспекти), Смолян. Издателство:?Съюз на учените в България“, 2011, стр. 156 (книгата се придружава от компактдиск) Архив на оригинала от 2016-01-05 в Wayback Machine .

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Митрополит Стефан отслужва водосвет през 1939 (?) г. (видео)

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Караманджуковъ, Христо Ив . Западнотракийскит? българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ т?хното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека ?Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 51.
↑ Выпускники Киевской духовной академии 1823 ? 1869, 1885 ? 1915 гг.
↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, ?Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4 . с. 465.
↑ Мичич, Срджан и др. "Софийският митрополит Стефан и идеята за ?Интегрална Югославия? (Неизвестно писмо на дядо Стефан до югославския принц-регент Павел Караджорджевич)" // Исторически преглед Книжка 3, Година LXXIV. Институт за исторически изследвания при БАН, 2018. с. 171 ? 185.
↑ Екзархът ни шпионирал за СССР през войната. 28.10.2014 г. 24chasa.bg .
↑ СУ ?Св. Климент Охридски“, Богословски факултет, Дилян Николаев Николчев, Екзарх Стефан в разработките на държавна сигурност преди и след 9 септември 1944 г. Извадка от автореферат на дисертационен труд за присъждане на научната степен ?доктор“, научно направление 2.4. Теология и религия, 2015 г.
↑ Огнянов, Любомир . Политическата система в България 1949 ? 1956. София, ?Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9 . с. 243 ? 244.

пръв титулярен	→	маркианополски епископ (7 март 1921 ? 23 март 1922)	→	Константин
Партений	→	софийски митрополит (23 март 1922 ? 8 септември 1948)	→	Кирил
Йосиф I	→	български екзарх (21 януари 1945 ? 8 септември 1948)	→	Кирил (патриарх)

[1] Караманджуковъ, Христо Ив . Западнотракийскит? българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ т?хното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека ?Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 51.

[2] Выпускники Киевской духовной академии 1823 ? 1869, 1885 ? 1915 гг.

[недев-3] Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, ?Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4 . с. 465.

[4] Мичич, Срджан и др. "Софийският митрополит Стефан и идеята за ?Интегрална Югославия? (Неизвестно писмо на дядо Стефан до югославския принц-регент Павел Караджорджевич)" // Исторически преглед Книжка 3, Година LXXIV. Институт за исторически изследвания при БАН, 2018. с. 171 ? 185.

[5] Екзархът ни шпионирал за СССР през войната. 28.10.2014 г. 24chasa.bg .

[6] СУ ?Св. Климент Охридски“, Богословски факултет, Дилян Николаев Николчев, Екзарх Стефан в разработките на държавна сигурност преди и след 9 септември 1944 г. Извадка от автореферат на дисертационен труд за присъждане на научната степен ?доктор“, научно направление 2.4. Теология и религия, 2015 г.

[огнянов-7] Огнянов, Любомир . Политическата система в България 1949 ? 1956. София, ?Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9 . с. 243 ? 244.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]